And this is the voice of hip-hop and R&B ... опа увлякох се - the voice of Верео имах предвид.
Партито беше в клуб Грамофон и беше много убавичко ... Малко се подсилихме с храна преди това, иначе имаше хапки, ядки и моркови за ядене. Аз не пия много по принцип и реших, че сега е добра възможност ... да се отпусна малко . . . Замеряхме се с ядки и ледчета, натисках се там на момчетата
. . . и се пазих да не ми се случи нещо на мен . . . че нали ги знам кви са . . . Правех и говорех разни глупости, но намирам това за по-забавно от колкото да стоя на едно място и да пафкам цигара и/или да се наливам. С Мишо Кочанов си говорихме. Аз го питах кога ще фалират Microsoft, а той се изхили до небето и каза: "Човек, те Microsoft те притежават!", а преминаването ми от Linux към OpenSolaris нарече деградация - все по-зле съм ставал (новият OpenSolaris 2008.11 е супер бе хора!!!). Казаха ми един филм за най-грубия играч в английския футбол да го гледам преди да ходим да играем, ама няма нужда, мисля аз и без това се справям добре. Дансихме там яката по едно време, а после си тръгнах с моите хора (от моя квартал), пък исках да остана още. На тръгване взех якето на Хриси вместо моето, но се осетих сравнително навреме и то почти от само себе си - като изключим, че тя ми се хилеше нещо през това време.
Въпросите свързани със заплати и други подобни бяха наречени от един колега "деликатни" (той горкия един "деликатен"), щото утре може вече да не си в тая фирма .... Точно това обаче е интересното - как хем да си кажеш истината и да не пишеш само за лошите или само хубавите неща, които се случват.
Сега като се замисля е много модерно CEO-то на една фирма да има блог. Този блог ще се чете от служителите и те може да научават накъде се движи фирмата и бъдещите й планове (като изключим това което би помогнало на конкуренцията), ще се чете и от пресата и е една форма на реклама - прикрита с личният почерк на CEO-то.
Настроението в офиса се подобри според мен, след като взехме (най - после) заплати , коледното парти и имахме някаква игра в офиса, която обаче изпуснах
