Anton Andreev's blog

Това е едно малко старо вътрешнофирмено филмче за Верео:

Сега - disclaimer: филмчето не е представително за фирмата, представя само нашето желание да направим нещо интересно и забaвно за Верео.



Снимките от последния ми ден във Верео са тук. Колегите: Симо, Юли, Митко, Радо, Дими ми подариха: розови очила (да съм гледал света през розови очила), бухалка издаваща смешни звуци, боздуган (надуваем) и пура (истинска), за да се откажа да изтребвам пушачите (да бе!).
Благодаря за подаръците.

Тази снимка е доста специална:

На нея се вижда, че съм един спокоен човек . . . трепя колегите съвсем спокойно.

Напускам сегашната си фирма Верео.
Всичките причини няма смисъл да ги нищя сега ...

Има смисъл да добавя, че се чувствам, че тъпча на едно място, работя по един проект и то се чувствам като съпорт: unit тестове, selenium тестове, безкраен брой тикети/бъгове ... т.е. няма толкова development. Искам и да създавам нещо, това носи удовлетворение. Проблем е и когато правиш 1-2 месеца нещо и после се окаже, че не се ползва и то не щото е лошо, а щото просто няма желание. Резултата е, че пак няма удовлетворение.
Освен това имам желание да се занимавам и с нещо друго . . . даже не мога да определя каква точно IT позиция. Имам желание на новата ми работа да имам повече комуникация с хора (за препочитане на англиийски), повече излизане от офиса, евентуално нещо свързано с sales, marketing или partner manager. Няма да е лесно, но се надявам един ден да работя подобна позиция.

И да: приемам предложения.

Днес както си работих се чу ужасен трясък зад гърба ми. По принцип резките и силни звуци направо ме изприщват. Обаче в първият момент не си направих труда да се обърна . . . и тогава се чу:

- Антонееее, чакай, чакай , спри да чупиш . . .

Оказа се, че колегата без да иска оплел един кабел и изтръгнал компа си на пода, а Галя без да вижда какво става решава да се опита да намали щетите и ми вика на мен . . . при условие, че аз нямам нищо общо - даже съм потърпевш. Компа беше и малко разглобен, но продължаваше да работи . . . оправихме го и сега нищо му няма. То нашите поставки за компютри буквално са въжени мостчета.

Хора, спокойно . . . не съм чупил нищо . . . скоро

Update: Галя ме удря при всяка възможност . . .

Нашата работа е няква скука. Някои прости хора приемат това за нормално (не цитирам никого и не мисля да се извинявам на никого). Ако в работата си не можеш да даваш всичко от себе си и не ползваш потенциала си, то ти и фирмата сте на загуба. Аз мисля как да разреша тоя проблем . . . единият вариант е да ме сложат по друг проект.

Честно казано на работа ми е толкова скучно някой път, че напоследък се разхождам с една пушка и ги стрелям всичките наред. И това е почти в буквалния смисъл. Опитвам се да забавлявам себе си и другите. Чудя се дали някой оценява опитите ми да разнообразя всекидневието.

Вчера обаче успяха да ме обидят на работа. В първият момент не приемам нещата навътре . . . и аз все пак говоря много неща, които не мисля наистина. Проблема идва след 5 минути и може да продължи 1000 . . . тогава премислям ситуацията . . . и разбирам, че майтап, майтап, ама . . . по-скоро е на сериозно ... Както и да е . . . ще видим как ще си го върна . . . ако въобще ще си правя труда за такъв човек . . .

Eдин виц, с който се майтапим със себе си :

Срещат се двама шефове:
– Ти на твоите плащаш ли заплата?
– Не.
– И аз на моите не. А твоите въпреки това ходят ли на работа?
– Ходят.
– И моите ходят. Дали да не им направим входа платен?
Направили платен входа. Минава седмица.
– Как е, твоите още ли ходят на работа?
– Аха, обаче икономисват.
– Е как така?!
– Ми в понеделник идват на работа, а в петък си тръгват.

Днес играхме футбол.

2 пъти шутиха топката в главата ми, 2 пъти в слабините. Това е което другите ми причиниха, сега почва какво аз си причиних

Първо много ми се спеше и реших, че ще е много умно да изпия набързо едно кафенце за енергия преди мача ...

Баси енергията . . .

Хвърлях се постояно по терена (има изкуствена трева) и си надрасках колената. Друго изпълнение беше, че паднах на земята и после хванах топката с два крака и с превъртях назад - нещо като кълбо назад с топката обаче. Друго изпълнение беше - аз пак паднал, но не се отказвам - превъртам се, лазя и гоня топката по земята и правя всякакви изпълнения само за няколко сантиметра ... а другите просто гледат сеира и не ми идват на помощ. По едно време Динко падна върху мен - не ме видя, препъна се в мен и се плюсна върху мен (вероятно проблемът е, че аз пак бях долу).

Тичахме яката час и половина. Някои хора полагахме титанични усилия, но загубихме ... Не мога да повярвам!

Другият път 2 кафета ...

Хмм, а какво аз причиних на другите? Май им казах "Тъпаци, що не помагате?" по едно време, ама се надявам, че или не си спомнят или не са го приели навътре



Терена се спонсорира от нашата фирма Верео.

Вечерта на събитието беше чудесна. Снимах ... снимането ми харесва ... мисля, че стана ясно на всички. Получиха се някои много смешни снимки. Мястото беше хубаво ... е беше мрачно и дъждовно, но пак беше хубаво някак.

Бяхме в едни китни, луксозни къщички на морето.

Под "атестация" се разбира оценка на служителя. Това е добре, всяка фирма трябва да има оценка на служителите си, да взема feedback от тях и да е наясно какво ги притеснява.

Едно от нещата, по които нямах добра оценка е:
Оптимизъм
Като видях оценката си за оптимизъм прихнах да се смея ... Вярно, че съм малко песимистично настроен ... ама не е толкова страшно, гледам да компенсирам с майтапи. Аз съм оптимист . . . че нищо няма да се оправи. Реших все пак да стана по-оптимистичен. Вече на meeting-ги се провиквам:

- Ще победим!
- Ще ги бием!
- Ще ги размажем ...

И докато всички ме гледат стреснато обяснявам: "Психоаналитика ми каза да използвам всяка възможност за проява на оптимизъм.". Преди това естествено на тих глас съм казал "С тая скорост няма скоро да завърши тая миграция ...", ама иначе го давам оптимистично

Верео изплаща последните заплати навреме, доволни сме и освен това никой не ми седи на рамото докато го пиша това (освен Симо). Положителното също трябва да се отбелязва (абе махни се бе!).

Update: Ниското ми кръвно също влияе на оптимизма ми ...

Днес е 12 май и още не съм взел заплата за март във Верео! Как е възможно това? Някои вземат "аванси", а на други преведоха заплатите тия дни. А другите????? Ще получим заплати точно месец и половина след месеца за който са заработени ... всъщност ... може и повече ... Хмм, колегите ме кефят . . . и нали има team-building-и(кога беше последният?) . . . иначе се чудя как другите и аз също не напускаме.

Другото е, че реших, че вече е крайно време да вземем кола. Ходихме с Динко(всеки с приятелката) да гледаме едно Рено Лагуна автоматик. Колата беше горе-долу добре, ама вътре купето имаше проблеми ... иначе можеше да я вземем някак ... Но няма как най-после да си доставя това дълго отлагано удоволствие (споменах ли, че ми дължат две заплати ).

Коледното парти беше яко. Бяхме в хотел "Велина" и беше доста луксозен. Имаше външен топъл басейн, вътрешен, джакузи и сауна. Най-труден е момента когато излизаш от външният басейн гол и мокър(поне не си мокрех главата) и трябва да си облечеш хавлия и да се добереш до хотела (демек да притичаш). Вечерта имахме маскен басейн ... бал имах предвид. Някой костюми направо разбиваха. Голямо снимане е паднало като гледам гигабайти снимки сега. Ачо - sys админа се беше маскирал като мацка, много добре се беше нагласил,готин задник има ... Иво Марков се беше маскирал като вампир: наметало, грим за очите, зъби и кръв по лицето под формата на червило. Имаше един маскиран като феята на зъбчетата. Мишо пък се беше маскирал като зидар. Имаше един талибан с калашников и с патрон между зъбите. Другите бяха доктори, сестри ... не мога ги изреди.

Имаше и размяна на подаръци. Аз имах два подаръка обаче. Един за една колежка на която се падна да подарявам и един за Митко. Ние така се сприятелихме и викам да го зарадвам човека. После се оказа, че не трябвало да се пише на картичката от кого е подаръка, а аз бях написал ... ами баси, никой не ми каза за това (подразбирало се). Подаръците ги избирах с Дени и смятам, че добре се получиха. Получихме и корпоративни тениски с името на фирмата на тях и на мен толкова ми хареса, че си я нося non-stop.

На другия ден Митко успя да ме дигне за закуска в 8 и се реших да не спя повече. Два чая и кафе ... поотболя ме главата от вечерта и отидохме на разходка в гората само двамата. Яко се получи. Снимахме гората, слънцето падаше под много як ъгъл някак си. Аз пусках музиката от телефона. Говорихме си през цялото време, споделяхме разни неща за жените, кой кога иска да има деца ... аз ръсех разни работи. Слушахме тишината, която я няма в София. Развижихме се ... аз с едно силно кафе Малювица качвам, но тоя път не се изсилих толкова.

Вчера 5.12.2007 бяхме в Сърбия за 1 ден. Бяхме на баскетболен мач на Верео срещу друга фирма - сръбска. Имаше някои много интересни елементи:
- сръбският е доста по-близък до българският от колкото си мислех(намерих тоалетната)
- мажоретките (момичетата от фирмата)
- пилето (имахме човек в костюм на пиле за късмет ... пилето се дупеше по едно време )
- псувните на сръбски (да ти го начукам в мъртво дупе на сестра ти ... нещо такова беше)
- сръбската скара (много добре ми се отрази ... с малко пелин и коняк)
- истинска баскетболна зала
- яко викахме и имахме една пищялка ли му се вика (направо разбихме тяхната агитка ... че и повече бяхме)
- Иво се опита да снима съблекалнята на момичетата (с моя апарат) ама те вече се бяха облекли ...

Няма подредба на горният списък . Изкарахме яко според мен. На всякви вицове се наслушах. Оня виц за хамстера, тиксото и Иванчо го бях забравил, но сега пак му се изкефих.

Един от колегите разправя интересни неща за религиите. Интересно ми стана. Това Будизма ми се стори някак по като за мене. Това християнството ми се вижда по за обикновените хора - има бог, трябва да се страхуваш от него, да не отидеш в ада ... В Будизма има развита концепция за самоусъвършенстване ... или поне аз така разбрах. Има идеята за постигане на вътрешен мир. Под религия имам предвид по-скоро начин за малко по-абстрактно мислене за нещата от живота.