Anton Andreev's blog - Life

Life

nospam@example.com (Anton Andreev) — Fri, 18 Dec 2009 13:01:27 +0200

Life is expensive, but at least you get a free trip round the sun.

Das Leben ist teuer, aber zumindest erhalten Sie eine kostenlose Reise um die Sonne.

Ambition is a problem!

nospam@example.com (Anton Andreev) — Wed, 24 Jun 2009 12:34:35 +0300

Това което ме прави щастлив е да си поставям някакви цели и да ги постигам. Нещата се дънят в това, че дребни постигнати цели е равносилно на никакви постигнати цели, а големите цели рядко се постигат. При големите също така има и голяма доза късмет и като не станат само се спичам.

Трябва да призная, че напоследък (няколко седмици) пак тъпча на едно място. Не научавам кой знае какво. Преди това научавах доста. Не ми обръщат внимание, това бие по егото ми и ми става тъпо.

Губя вяра и в собствените си идеи. Като се сетя за няколкото все още не постигнали своя успех идеи и комбинацията, че общо взето съм сам и . . . ми става тъпо (да). Един партньор в едно бизнес начинание е достатъчно само да може да те тика и да се намесва, когато ти/ми спада ентусиазма. Мисля, че по-скоро съм упорит човек, но от време на време просто осъзнаваш, че усилията ти/ми са наистина на халос, просто здравия разум надделява.

Няма време ... гледам плаката на Lexus-a, който съм си харесал, на стената, а парите не стигат...

Мисля да използвам нетрадиционни методи. Ще наема един идиот, който да ми казва "Точно така, Продължавай, Много добре се справяш, гениална идея!". Предполагам това e евтиният вариант на коучингът. Току виж имало ефект ...

Споменах ли, че Lexus-a е с хибриден двигател?

Искам да съм този човек, който сглобява компонентите: всички софтуерни парчета, а също и хардуера. Трябва обаче да отработя въпроса с финансирането.

Не мога да разбера как хората просто си лягат вечер ... без Lexus ...

Трудно разбирам и хора, които се борят със зъби и нокти да изкарат трудна магистратура и да вземат апартамент. Постигат две цели, а след това просто други цели няма. И се задоволяват да работят някаква Content Management System-a (не че аз не съм го правил ...). Прави ми впечателение, че не успявам да разбия подобни стереотипи.

Желанието ми да купя Lexus-a противоречи на идеята на този пост и по-скоро трябва да се възприема като някаква трудно достижима цел и то не единствена. Да имам собствен бизнес ще е по-забавно. Е, после вече и Lexus-а ...

Трябва тия постове да ги преместя в друг блог ...

Трябва да чета книги или да напиша нещо

nospam@example.com (Anton Andreev) — Thu, 14 May 2009 21:31:30 +0300

Чели ли сте "Спасителят в Ръжта"?

No need to answer.

Понякога се чувствам като главния герой. Той иска да е човек, чиято работа е да следи другите да не изпаднат в беда и да ги спасява. Малко го перефразирах тука.

Ми, пич , стани пожарникар, лекар, спасител на плажа ...

Maybe, I would ...

При мен разликата е, че спасяването ще е "малко" по-ефектно ... и стилно разбира се. Ще има роботи ... и ще се чува Rob Zombie - Dragula . . .

Отдавна не съм писал нещо . . . едно време се казваха "съчинения", "есета" ... но това ми звучи ученическо вече, на 25 съм вече. Трябва да призная, че съм станал яко комерсиален тип ... общо взето или разучавам някаква технология, работя или си губя времето пред компютъра. Истината е, че сега като се замислих не съм сигурен точно на каква тема да напиша нещо по-голямо. Да не говорим, че трябва да има звук. Най-вероятно ще е история под формата на блог, където всеки пост е епизод. На английски или български?(това вече е въпрос на който приемам отговори)

Верео - последен ден

nospam@example.com (Anton Andreev) — Sun, 12 Apr 2009 11:56:26 +0300

Това е едно малко старо вътрешнофирмено филмче за Верео:

Сега - disclaimer: филмчето не е представително за фирмата, представя само нашето желание да направим нещо интересно и забaвно за Верео.

Снимките от последния ми ден във Верео са тук. Колегите: Симо, Юли, Митко, Радо, Дими ми подариха: розови очила (да съм гледал света през розови очила), бухалка издаваща смешни звуци, боздуган (надуваем) и пура (истинска), за да се откажа да изтребвам пушачите (да бе!).
Благодаря за подаръците.

Тази снимка е доста специална:

На нея се вижда, че съм един спокоен човек . . . трепя колегите съвсем спокойно.

Бях номиниран за конкурса „Next generation”

nospam@example.com (Anton Andreev) — Wed, 08 Apr 2009 17:26:23 +0300

Конкурса беше за млад предприемач, организиран от в-к „Пари” и „Делойт България” под патронажа на министър-председателя Сергей Станишев. Кандидатите трябва да са до 35 г. Номиниран съм в категория "Най-атрактивен проект". Във всяка от 5-те категории имаше трима номинирани. Има и голяма награда.

За мое съжаление не спечелих, но и номинацията оценявам .

Не можах да се снимам с мистър-прецедателя Сергей Станишев.

Имам няколко идеи във връзка с конкурса:
1. За мен млад мениджър е под 30 години. Може да има две награди: до 30г. и до 35 г.
2. Трябва според мен да се прави разлика между мениджър във фирма и CEO на собствена компания. Може пак да има две награди: за мениджър и за предприемач. Където под предприемач да се разбира, когато кандидата е участвал и в идеята, и в нейната реализация.

Българско самосъзнание

nospam@example.com (Anton Andreev) — Fri, 23 Jan 2009 19:41:38 +0200

Росен Петров се завръща като водещ на историческо предаване. Новото шоу ще се излъчва в съботния следобед по БТВ.

Едно от основните неща, благодарение на което американците успяват, са: "Proud to be American", "Don't mess with US!", "God bless America!", навсякъде са накичени с националните флагове. Виждал съм по 10 на една къща. Въобще има държавна политика за втълпяване на американско самосъзнание (все пак никой не иска някой щат да се отцепи).

При нас няма такова нещо. Общо взето национализма се чувства само по отношение на спорта. Май спортните коментатори наричат някой наш спортист "национален герой", това е малко прекалено вече. Смятам, че не познаваме добре историята на България. Има много български грерои като например капитан Димитър Списаревски и неговата саможертва срещу американските "летящи крепости". Дядо ми е възпитаник на Военното на Негово Величество Училище и аз лично знам малко за бомбардировките над София.

Другото е, че се срамуваме да се наречем българи (или поне аз) поради срама от неизпъляването на клаузите по присъединяването към Европейския съюз и по-точно от твърдоглавият отказ да се променим и да се спре да се краде толкова много в тая държава.

Архитектура

nospam@example.com (Anton Andreev) — Tue, 28 Oct 2008 16:25:33 +0200

Вече не правят сгради и градини както преди.

Аз лично се впечатлявам от сгради и архитектура. В миналото на паметници и сгради се е отдеяло много повече внимание и на някои места по света това все още е така, но не и в София. Трябва да призная, че когато видя някаква статуя, която е част сграда, се разтапям. Сградите са възможност за съчетание на нуждата и практичното с изкуството. Освен това те са доста по видни и оцеляват доста по-дълго от даден програмен код, които ние програмистите създаваме. Защо сега не се правят къщи като едно време с украса, с нещо интересно: кацнал каменен орел, виждал съм в Холандия улуци с формата на змия или подпряни от статуя. Може да се направи нещо, но се залага само на практичното.

Понякога ми се иска да съм в градина с дървета, бръшлян, пътеките да са от каменни плочки, фонтани, статуи, но всъщност цялата градина да е някак стара, да се залага повече на естественото, да не се маха мъха или тревата от пътеките. Иска ми се да няма фасове и въргалящи се шишета от бира. В тази градина да няма толкова хора (хората не пазят), да го няма постояният фон от шума на колите, сянката да е шарена и човек просто да спи в тази градина или да чете книга.

Явно градския живот не ми се отразява много добре . Истината е, че забързаният град те амбицира донякъде, което също е хубаво.

What is fun?

nospam@example.com (Anton Andreev) — Sat, 10 May 2008 14:31:24 +0300

I know everyone is different, so different people enjoy different stuff. That was a nice start. But it is a bullshit, cause most people enjoy drinking alcohol to the verge of dying (at least killing considerable amount of braincells) and listening to very loud music (causing hearing loss) and breathing smoke from cigarettes.

I was talking about a discotheque.

I know you would never guess, mostly cause you are one of those ... losers .... Don't get me wrong, I like listening to music, but I also like talking and breathing air that is not the crap exhausted from so many chests and mouths. Yes, I probably did not find the right place to party last time I went to a disco (did I mentioned I hate smokers?).
Probably the right place for me to go was a pub.

Let's call coffee, alcohol, and drugs, simply "stimulants". Hmm, I must admit I like stimulants (coffee and alcohol in some respects). Actually stimulants are two categories: these that accelerate your mind and harm is probably less like coffee and these that make you feel strange and you enjoy not being able to think. Recently I read a book. It was about an alien race that at some point of its evolution had developed mind reading. That alien race could not understand why humans suppress their mind by using alcohol and drugs instead of somehow perfecting it. It is because we want to escape reality, have some rest, stop this float of everyday emotions. Ok, but what about that "perfecting" I've mentioned????

Fun is when you talk to someone, when your mind works. Loud music prevents you from doing that.

Fun is when you predict what the others are going to say and joy comes the moment you answer them even before they asked the question. This means that you already know each other quite well and I have conducted a successful full scan of the target.

Fun is when you are showing the others that you are somehow supreme . . . but . . . Hey, am I doing it right now?

Fun for me is actually when I succeed or when I plan how to succeed. They told me that I probably mess up fun with satisfaction (satisfaction from the goals I achieve). You know something, in some respects they were damn right, but that's me!

Fun is when you create/invent something.

So ... give me a suitable target, so I can finally have some fun and release my power out of restriction to level one!

p.s. You see I was having some fun writing this post and hope you also did have fun . . .
p.s. Sorry, I called you "damn losers",

actually I did not,

but I am doing it now!

Tripple play

nospam@example.com (Anton Andreev) — Mon, 28 Jan 2008 19:48:00 +0200

Хммм, мисля да си направя още два блога

Сега няма как да споделям неща след като съм си написал името отгоре.

Първият, ще е за по-лични неща, случки, чувства ... Щеше да е хубаво да можеше хората да могат някак си да си предават чувства по телепатия да го наречем. Не да си предаваш мисли, а чувства. Да може по този начин да чувстваш когато някой е зад теб (до теб) още преди да си го видял, да може да изпратиш някакъв сигнал точно на определен човек без другите да разберат. Понякога чувствата са по-силни от думи и мисли , а и четенето на мисли ще е прекалено и за двете страни. Еми ... ще има подобни излияния в този блог ...

Блог две ще е Tips and Tricks в бизнеса. Колко е струвало да регистрираш фирма, такси, проблеми ... някои по общи техничарски неща . (Офф, лаптопа ми в скута ми затопля ...) Ще е по-професионално ориентиран, по-скучен, но по-полезен за хората, които се опитват да правят бизнес или по-скоро се опитват да стартират такъв.

Дипломиране

nospam@example.com (Anton Andreev) — Tue, 27 Nov 2007 23:58:54 +0200

В петък 23.11.2007г. беше дипломирането ми. Снимките са на този адрес. Мина добре или поне както предполагах и се бях настроил. Бакалавър съм - информатик СУ.

Следването не беше лесно. Понякога сънувам, че съм на изпит. Идваха родителите ми за връчването на дипломата, брат ми даже , тук ще спестя някои подробности.

Награждават отличниците. Аз бих казал, че не е лошо да награждават и хора допринесли нещо за факултета по време на следването си. Отличниците имат успех, който е личен, не допринася за общото благо. Пак индивидуализма се подкрепя май. Аз направих каквото можах за моя факултет, оптимизирах където можех ...

Качих някои от най-полезните си проекти на openfmi.net. Надявам се наистина да са полезни и да стимулирам другите хора също да направят това.

Магистратура не съм записвал сега, може би следващата година. Искам да реализирам някои неща, за които няма да имам време, ако запиша магистратура...

nospam@example.com (Anton Andreev) — Tue, 25 Sep 2007 11:53:03 +0300

Напоследък не пиша в блога. Какво да разправям за проблемите си?

Притеснява ме, че тук в София няма къде да живеем. Мислим да купуваме апартамент, но трябват заеми, не знам дали родителите ми ще ме подкрепят. Това начинание си е цяла сага.

Търся нова работа като .NET програмист. От друга страна ми се иска да работя нещо което не е баш програмиране. Чудя се дали в HP може да ме вземат на някаква длъжност, но не в техничарската. Разбирам от мрежи, изкарал съм курс по администрация на HP-Unix. Искам ми се да работя нещо по-малко пред компютър, а вечер да си програмирам два часа след работа по моите неща.

Използвам google adwords да рекламирам мои сайтове. С google adsense се опитам да печеля от реклами, които google слага по мои (или които аз имам дялово участие) сайтове. Печели се малко, кликания по български реклами са по евтини от английските и затова е по-добре да имаш интернационален сайт. Познавам хора които са взели чек от google и са го осребрили. Чека не може да е за по-малко от 100$, а тук ти искат 5-10 Евро да ти го кешнат.

Дипломиране

nospam@example.com (Anton Andreev) — Thu, 24 May 2007 13:51:58 +0300

Приятелката ми Деница се дипломира и ето снимките.

Размисли

nospam@example.com (Anton Andreev) — Fri, 13 Apr 2007 23:58:57 +0300

Интересувам се все повече от инвестиции. Човек не трябва само да изкарва пари и да ги харчи, но и да успее да спести и даже да увеличи спестеното. Това става доста трудно при условие, че приятелката ми иска да ходим на екскурзия, море и да купим кола ... Само думата "искам" чувам .

Собствена идея
Работя по идеята ми за собствен финансов сайт. Приятелката ми помага с финансовата част. Има още доста да се работи. Плащам по 50лв. на месец за хостинг, но като се замисли човек, това не е толкова много. В тези пари влизат машина, лицензи, електричество, непрекъснат интернет, backup. Аз съм наел VPS(virtual private server) т.е. имам машина на която се логвам с Remote Desktop и мога да правя всичко. Е, оказа се, че не точно всичко. Проекта ми върви малко бавно, но все пак вече доста е направено. Пиша го на ASP.NET и с Postgresql. Надявам се да реализирам два успешни бизнес проекта и после да си намеря работа, която е по мениджърска. Не искам да седя все пред компютъра по цял ден. Искам аз да съм този дето разучава новите технологии, грижи се за рекламата.

Мобилен банкер е друга позиция, която ме заинтригува. Не се иска финансов опит и образование (финансово имам предвид). И се чудя дали да не опитам. Ще бъде нещо различно и ще понауча полезни неща (поне в началото). Хубавото е, че си на граждански договор. Нямаш точно определено работно време. Вземаш миниум заплата (бая малка) и процент от това, което изработиш. Аз не искам фиксирана заплата, това е дестимулиращо, било то и супер голяма. Трябва и костюмар да стана

Списание Мениджър
Харесва ми списанието. Пише за доста теми... направо е трудно да ги изброя! Нанотехнологите бяха добре представени например. Ето няколко цитата: "Добре сме, но ще се оправим", цитати от Тери Пратчет: "Повечето богове хвърлят зарове, но провидението играе шах и откриваш твърде късно, че през цялото време е имало две царици на дъската." Чета за реклама и PR, и още как са успели други хора. Четох и една статия (Мениджър брой 3) за Александър Стаменов, мениджър екип "Управление на проекти" в Hewlett-Packard. HP са една от команиите с най-висока печалба. От там се опитах да разбера какво е да работиш в HP, не не като системен администратор по поддръжката. Интересно беше и политиката им за насърчаване на служителите. Много беше полезна статията. Интересно е как такива дребни неща като купуване на списание, може да те насочат към дадена възможност и в последствие да променят живота ти.

nospam@example.com (Anton Andreev) — Tue, 20 Feb 2007 12:58:27 +0200

Цитат: "Мозъкът е скъп ресурс. Трябва да го използваме селективно."

Мисля да бягам от България ...

nospam@example.com (Anton Andreev) — Mon, 24 Jul 2006 15:36:48 +0300

Бих отишъл в USA:
Американците консумират 25% от световните блага (и 33% от замърсяването) . . . един (тоест аз) повече или по-малко там, няма да промени много процента ... освен това аз мисля за околната среда Щатите са голяма страна, може да караш хиляди километри без граници, промяна във валута и език. Там пускат най-новите технологии просто, защото са един огромен пазар. А в ЕС трябва да модифицираш продукта си за всяка една страна, ако се опитваш да покриваш огромен пазар.

Какво точно не ми харесва в BG?
Е, ари стига, едва ли някой иска да чете това ...

Какво е оптимистичното?
HP правят център в България, Microsoft също мислят да правят, а сега прочетох, че и Google обмислят това. За програмисти тук в България е добре (засега), но за всички останали е доста по-трудно ... Хммм е то не беше лесно да се стане програмист де!

Говорих днес с шефа. Той се занимавал с доста неща. Знае как са нещата в Германия и иска да прокара някои идеи тук. Получава се един такъв ефект, че нещата се променят (особено сега с влизането в ЕС) и има възможност ти да си първи за някои неща. На други места пазарите за заети вече, а тук се прераждат. Рекламният бизнес процъфтява например. Всичко свързано с мобилни телефони също. Броят на хората ползващи електронни услуги се увеличава (според мен, както и да го погледнем). Просто трябва да имаш идея и с много жар да се запалиш и да я изпълниш ... и опит трябва, и да рискуваш трябва.

I need to stop ...

nospam@example.com (Anton Andreev) — Fri, 21 Jul 2006 11:54:26 +0300

Днес си говорих с Ради. Говорихме за това, че сега е момента да решиш точно какво искаш. Някои гледат да отикат бакалавър и магистър(това във ФМИ София си е изцеждащо) и само да си бачкат. И за да не се пръснат, ще се надяват да имат team building и ще ходят събота и неделя на екскурзии. Какъв проблем имам аз с описаната идилия? Както Ради каза трябва да спреш за малко, да ти се съберат мислите. Ходиш на работа, връщаш се уморен, мотаеш се и си лягаш. Притеснявам ме факта, че така описаната "идилия" рано или късно ти омръзва. Трябва да излезеш навън (извън страната по възможност) и да видиш как живеят другите хора, с какво се занимават, как дават своя принос. Чувам, че от ЦЕРН (да, физичния център) вземат студенти за по 3 месеца. Това е хубаво, само дано ме вземат. Като магистър може да се възползвам от програмата Еразмус, въпреки че с моя късмет ... Трябват и препоръки. За мойта търсачка никои не би ми дал няква препоръка, въпреки че определено направих нещо полезно Другото е за Щатите - Toefel и някакъв изпит GRE, който още не съм го проучил. Просто ми иска да работя нещо и в научната сфера ... Сега работя някво CMS. CMS e Content Management System - система за управление на съдържание, има си интересни неща, даже ми харесва, но все пак не е кой знае какво.

Проф. Хенри Ф. Шейфър за науката и религията.

nospam@example.com (Anton Andreev) — Tue, 02 May 2006 17:31:04 +0300

Сега се върнах от лекцията на Проф. Хенри Ф. Шейфър (Henry Fritz Schaefer) за Бог и вселената в ректората. Изчаках репортерите (ама те не знаят английски???) и говорих с него ... него - шестия по известност учен в света ... Отидох и направо се опитах . . . да го оборя ...

Сега предполагам стана интересно, но трябва да обясня всичко. Освен това ще ми заделят копие от книгата му (само 25 бройки има) за мен. Редете са на опашка да ви я давам.

Темата беше за вселената, науката и Господ. През повечето време професорът цитита други учени ... (предварително ни разочарова, че чак накрая ще каже какво мисли той ) Досега говорих от пред назад ... и сега продължавам , защото са ми най-пресни впечатленията. Имаше и доста шеги ...

Проф. Хенри Ф. Шейфър завършва с това, че той вярва в Христос, но е започнал "чак" на 28 години. Професорът отбеляза възкръсването като нещо доста важно. Според него Господ е милостив и добър ...

Зададох си следният въпрос накрая: Защо Християнството точно? Третата дума в началото на библията е "bang" и това се връзва с "the big BANG" теорията, според него и други учени. Аз го попитах дали това не е просто случайност ... Той отговори "It's possible, but I do not think so, read my book and you will see." След като бях чел разни неща за Исус и библията, аз се осмелих да ги споделя с него. Заявих, че библията е писана от много хора и има поне "two major rewrites" и не може да се използва да достоверен документ. След това бързо изтрелях "This what they say" - да се измъкна от евентуална отговорност от думите ми. Точно сега не мога да си спомня отговорът му. Разговорът завърши с "It was nice talking to you" от негова страна и дезориентирано "Thank you" от моя страна. Самото времетраене бе, не по - повече от 3-4 минути.

Китайците му искали картинки и затова се беше подготвил Имаше вид на професор, аристократичен бих казал. Разказа за Хоукин - биографията му. Съществуването на всевишния се обяснява от някои учени с това, че толкова красота в приородата не може да бъде породена случайно. Нямаше нищо за Стринговата (М) теория.

Ще довърша по-късно ...

Космос - Карл Сейгън

nospam@example.com (Anton Andreev) — Sun, 30 Apr 2006 12:56:57 +0300

Книжката е добра (иначе нямаше да я споменавам тук). Започва исторически. Ератостен е бил изчилсил диаметъра на Земята преди 2000 години, по разликата в сенките в два града и разтоянието между тях. Радиацията е доказано, че влияе на мутацията. Като прочета още - ще дописвам ...

Другото аз

nospam@example.com (Anton Andreev) — Wed, 08 Mar 2006 00:42:10 +0200

Сега пак погледнах двете си есета от училище:"I want you to want me" и "Чудовищенца ли са хората?" и пак се смях на някои места Може би мога да оправя някои неща в тях, но не, така ще се загуби натуралността от 11 клас. Хммм, има ли материал за още се чудя? Аз искам да си остана teenager ... мога без проблеми да се обличам и държа така ... кефи ме

nospam@example.com (Anton Andreev) — Sun, 29 Jan 2006 14:40:46 +0200

Днес, размишлявах ... От две седмици не работя, само уча. Сега имах време да обърна малко внимание и на други неща. Някога работех върху себе си: ходех на англииски, компютри, четях книги и енциклопедии. Е, принзавам българския правопис така и не го научих (вероятно защото учех английски много повече). Въпроса е това, че напоследък се занимавам все с компютри, а в останалото време трябва да се учи и то пак за компютри и скучна математика. Получава се, че се движа в една посока, а това не е хубаво. Даааа ... ама не остава време за друго, но сега точно имам! Купих книга на брат си за 100-те чудеса на света на англииски - да се образова момчето ... пък и аз също. Чета там и гледам снимките и наистина някои неща са впечатляващи ... но да идеш там ще каже някой трябват пари, а парите идват с бачкането, а и преди да идеш там трябва да си купиш жилище ... и тем подобни. Просто е интересно ... гледам древните паметнци и ми ще и аз да сътворя нещо - нещо хубаво, което да остане. Създаването на програми си има своята красота и удовлетворение, но все пак то не е физически представено някак си ... не може да се пипне ли и аз не знам как да го кажа, а и не остава дълго време в историята ... Трябва роботи да правя можеби

Трябва да призная, че правенето на едно и също и живеенето на едно и също място ме изчерпват някак си ...