The ordinary shit

Марката е Actyon.
Яка, не много скъпа кола на фабрична газ. По-добре не може да е, но проверете:

1. Производителя е май южно корейската фирма Ssang Yong
2. Сервиза може да не е качествен. Нещата се объркват, когато намесим българският елемент. Проверете дали има оплаквания от оторизираният сервиз, само там колата е в гаранция, а на други места може да се затруднят да я оправят.
3. Частите дали са поносими цени.

Общо взето аз искам здрава кола, с няколко въздушни възглавници,да гори малко, а конете да са достатъчно за масата на колата, няма нужда от повече. Абе трябва да изглежда и на ниво колата, точно както е тоя Actyon. Единствено ме е яд, че нямат модел на газ с автоматична скоростна кутия. Иначе на изплащане(според мен) си струва!

I finally gave up and registered in Facebook. This is my profile.

Why didn't I do that ages ago?
Because Facebook is not professionally oriented as LinkedIn. The goal of LinkedIn is to make business contacts and I like it just because it lacks some distracting things like photos and gossip which are in some respects a great waste of time. Not registering to Facebook was like imposing some kind of a firewall to all the things that I am going to see and learn about everybody else. That may sound stupid, but it is quite reasonable if you want make sure you get good night emotionless sleep.

Why I did it afterall?
Because Facebook could not be ignored any more and some business contacts may only be contacted through Facebook . . .
Man, do I actually believe that ...
or it was my inner desire to be in contact with more people.

My experience so far
Facebook is ugly, but I suppose simplicity is a feature in this case?
I still do know how to put my posts from my blog to Facebook.
There are interest groups for everything I suppose.
My Flickr photos will be available through some Facebook gadget.
The Facebook research I am doing is a time consuming operation and that fact really annoys me.

Напускам сегашната си фирма Верео.
Всичките причини няма смисъл да ги нищя сега ...

Има смисъл да добавя, че се чувствам, че тъпча на едно място, работя по един проект и то се чувствам като съпорт: unit тестове, selenium тестове, безкраен брой тикети/бъгове ... т.е. няма толкова development. Искам и да създавам нещо, това носи удовлетворение. Проблем е и когато правиш 1-2 месеца нещо и после се окаже, че не се ползва и то не щото е лошо, а щото просто няма желание. Резултата е, че пак няма удовлетворение.
Освен това имам желание да се занимавам и с нещо друго . . . даже не мога да определя каква точно IT позиция. Имам желание на новата ми работа да имам повече комуникация с хора (за препочитане на англиийски), повече излизане от офиса, евентуално нещо свързано с sales, marketing или partner manager. Няма да е лесно, но се надявам един ден да работя подобна позиция.

И да: приемам предложения.

- Абе, тате, вие тука не събирате боклука разделно, ние в София така правим.
- . . . Е, как да не е разделно - половината го изхвърлям през единият балкон, другата през другия балкон.

Днес както си работих се чу ужасен трясък зад гърба ми. По принцип резките и силни звуци направо ме изприщват. Обаче в първият момент не си направих труда да се обърна . . . и тогава се чу:

- Антонееее, чакай, чакай , спри да чупиш . . .

Оказа се, че колегата без да иска оплел един кабел и изтръгнал компа си на пода, а Галя без да вижда какво става решава да се опита да намали щетите и ми вика на мен . . . при условие, че аз нямам нищо общо - даже съм потърпевш. Компа беше и малко разглобен, но продължаваше да работи . . . оправихме го и сега нищо му няма. То нашите поставки за компютри буквално са въжени мостчета.

Хора, спокойно . . . не съм чупил нищо . . . скоро

Update: Галя ме удря при всяка възможност . . .

Току-що Митко ми подари книга в офиса: Джек Лондон - Мартин Идън

And this is the voice of hip-hop and R&B ... опа увлякох се - the voice of Верео имах предвид.

Партито беше в клуб Грамофон и беше много убавичко ... Малко се подсилихме с храна преди това, иначе имаше хапки, ядки и моркови за ядене. Аз не пия много по принцип и реших, че сега е добра възможност ... да се отпусна малко . . . Замеряхме се с ядки и ледчета, натисках се там на момчетата . . . и се пазих да не ми се случи нещо на мен . . . че нали ги знам кви са . . . Правех и говорех разни глупости, но намирам това за по-забавно от колкото да стоя на едно място и да пафкам цигара и/или да се наливам.

С Мишо Кочанов си говорихме. Аз го питах кога ще фалират Microsoft, а той се изхили до небето и каза: "Човек, те Microsoft те притежават!", а преминаването ми от Linux към OpenSolaris нарече деградация - все по-зле съм ставал (новият OpenSolaris 2008.11 е супер бе хора!!!). Казаха ми един филм за най-грубия играч в английския футбол да го гледам преди да ходим да играем, ама няма нужда, мисля аз и без това се справям добре. Дансихме там яката по едно време, а после си тръгнах с моите хора (от моя квартал), пък исках да остана още. На тръгване взех якето на Хриси вместо моето, но се осетих сравнително навреме и то почти от само себе си - като изключим, че тя ми се хилеше нещо през това време.

Въпросите свързани със заплати и други подобни бяха наречени от един колега "деликатни" (той горкия един "деликатен"), щото утре може вече да не си в тая фирма .... Точно това обаче е интересното - как хем да си кажеш истината и да не пишеш само за лошите или само хубавите неща, които се случват.

Сега като се замисля е много модерно CEO-то на една фирма да има блог. Този блог ще се чете от служителите и те може да научават накъде се движи фирмата и бъдещите й планове (като изключим това което би помогнало на конкуренцията), ще се чете и от пресата и е една форма на реклама - прикрита с личният почерк на CEO-то.

Настроението в офиса се подобри според мен, след като взехме (най - после) заплати , коледното парти и имахме някаква игра в офиса, която обаче изпуснах

Нашата работа е няква скука. Някои прости хора приемат това за нормално (не цитирам никого и не мисля да се извинявам на никого). Ако в работата си не можеш да даваш всичко от себе си и не ползваш потенциала си, то ти и фирмата сте на загуба. Аз мисля как да разреша тоя проблем . . . единият вариант е да ме сложат по друг проект.

Честно казано на работа ми е толкова скучно някой път, че напоследък се разхождам с една пушка и ги стрелям всичките наред. И това е почти в буквалния смисъл. Опитвам се да забавлявам себе си и другите. Чудя се дали някой оценява опитите ми да разнообразя всекидневието.

Вчера обаче успяха да ме обидят на работа. В първият момент не приемам нещата навътре . . . и аз все пак говоря много неща, които не мисля наистина. Проблема идва след 5 минути и може да продължи 1000 . . . тогава премислям ситуацията . . . и разбирам, че майтап, майтап, ама . . . по-скоро е на сериозно ... Както и да е . . . ще видим как ще си го върна . . . ако въобще ще си правя труда за такъв човек . . .

Eдин виц, с който се майтапим със себе си :

Срещат се двама шефове:
– Ти на твоите плащаш ли заплата?
– Не.
– И аз на моите не. А твоите въпреки това ходят ли на работа?
– Ходят.
– И моите ходят. Дали да не им направим входа платен?
Направили платен входа. Минава седмица.
– Как е, твоите още ли ходят на работа?
– Аха, обаче икономисват.
– Е как така?!
– Ми в понеделник идват на работа, а в петък си тръгват.

Тази събота и неделя бяха динамични по преместването ни в новата квартира. Вярно, че бяха все разни битови неща, но ми дадоха възможност да се притеснявам...

Сглобихме гардероба. Още при почването на сглобяването бях супер изморен . . .
Пренесохме супер дълга етажерка.
Сглобихме етажерката.
Пренесохме супер дълго бюро, събра се някак . . . (може би отчасти защото е малко счупено),но не в нашата кола.
Купихме и пренасохме още една етажерка за Митко.


Наложи се да карам на няколко пъти с . . . ръчни скорости и то по центъра на София . . . Е, добре - в Търново вече си бях припомнил как се кара със скорости.

Митко много ми помогна, брат ми хем помогна, хем не.

Днес съм си в Търново. В отпуска съм и използвам да свърша някои неща, които може да станат само в работни дни.

1. Взехме две нови зимни гуми - America. Моите джанти са 15 цола(но са яки) и гумите са 65 на 185. Колата е ниска и май няма начин с гуми да се вдигне повече. Може с джанти 14 цола, но на 70, но не е ясно дали ще има съществена разлика. Оффф, много е ниска, не е за България просто. Задните са си зимни - поизносени.

2. Смениха ми средното гърне за 50 лева и накрая колата спря да издава кофти звуци - сега се чува само двигателя и то сравнително тихо. Доста по-добре е сега.

3. Сменихме резервоара на колата. След като надълго се нищеше проблема стигнахме до извода, че просто има някакви нишки в него и за по-сигурно го сменихме целият и не съм връщал бензина от старият резервоар. Резервоара е пластмасов и го поръчах по телефона от някакъв човек и с доставката от Стара Загора излезе 86 лева, доста запазен изглеждаше, може да се държи празен с една ръка (е не много дълго). После го мих собственоръчно с domestos и гореща вода(свърши бойлера), стъргах го с нокти нещо там. Беше ме страх да ползвам нещо друго - току виж се замърсил пак с някви власинки (бе после и четка ползвах). Трябваше да си режа ноктите, но още има по ръцете ми някакъв катран. Иначе след като го сложиха и са изчистили и цедката на помпата (бензиновата) би трябвало всичко да е наред. Карах на едни байри и нямаше проблеми засега. Трябва зимно време да се кара първите 5 минути на бензин при студен старт, иначе при смяна към газ гасне просто. Компютъра на газовата е явно едно нищо и предполагам не мери никакви температури.

4. Смених и маслото на двигателя. За Лагуна 95г. , 2000 кубика по спецификация е май 5.5 литра, но моята пое точно 5 литра Shell масло 15 на 40. 15 било май по-мазно, ползва се при коли с газови уредби и когато колата гори малко масло.
Сложих вече и антифриз.

За един ден колата е почти готова за зимата.

MALOYA Cresta били също добри гуми.

Днес играхме футбол.

2 пъти шутиха топката в главата ми, 2 пъти в слабините. Това е което другите ми причиниха, сега почва какво аз си причиних

Първо много ми се спеше и реших, че ще е много умно да изпия набързо едно кафенце за енергия преди мача ...

Баси енергията . . .

Хвърлях се постояно по терена (има изкуствена трева) и си надрасках колената. Друго изпълнение беше, че паднах на земята и после хванах топката с два крака и с превъртях назад - нещо като кълбо назад с топката обаче. Друго изпълнение беше - аз пак паднал, но не се отказвам - превъртам се, лазя и гоня топката по земята и правя всякакви изпълнения само за няколко сантиметра ... а другите просто гледат сеира и не ми идват на помощ. По едно време Динко падна върху мен - не ме видя, препъна се в мен и се плюсна върху мен (вероятно проблемът е, че аз пак бях долу).

Тичахме яката час и половина. Някои хора полагахме титанични усилия, но загубихме ... Не мога да повярвам!

Другият път 2 кафета ...

Хмм, а какво аз причиних на другите? Май им казах "Тъпаци, що не помагате?" по едно време, ама се надявам, че или не си спомнят или не са го приели навътре



Терена се спонсорира от нашата фирма Верео.

Запис на Календар от Нетера
Новините от 2008-10-29 19:14 и след това превъртате на 13-тата минута

Темата е банковите кредити. Симо също е там