Life

Life is expensive, but at least you get a free trip round the sun.

Das Leben ist teuer, aber zumindest erhalten Sie eine kostenlose Reise um die Sonne.

Това което ме прави щастлив е да си поставям някакви цели и да ги постигам. Нещата се дънят в това, че дребни постигнати цели е равносилно на никакви постигнати цели, а големите цели рядко се постигат. При големите също така има и голяма доза късмет и като не станат само се спичам.

Трябва да призная, че напоследък (няколко седмици) пак тъпча на едно място. Не научавам кой знае какво. Преди това научавах доста. Не ми обръщат внимание, това бие по егото ми и ми става тъпо.

Губя вяра и в собствените си идеи. Като се сетя за няколкото все още не постигнали своя успех идеи и комбинацията, че общо взето съм сам и . . . ми става тъпо (да). Един партньор в едно бизнес начинание е достатъчно само да може да те тика и да се намесва, когато ти/ми спада ентусиазма. Мисля, че по-скоро съм упорит човек, но от време на време просто осъзнаваш, че усилията ти/ми са наистина на халос, просто здравия разум надделява.

Няма време ... гледам плаката на Lexus-a, който съм си харесал, на стената, а парите не стигат...

Мисля да използвам нетрадиционни методи. Ще наема един идиот, който да ми казва "Точно така, Продължавай, Много добре се справяш, гениална идея!". Предполагам това e евтиният вариант на коучингът. Току виж имало ефект ...

Споменах ли, че Lexus-a е с хибриден двигател?

Искам да съм този човек, който сглобява компонентите: всички софтуерни парчета, а също и хардуера. Трябва обаче да отработя въпроса с финансирането.

Не мога да разбера как хората просто си лягат вечер ... без Lexus ...

Трудно разбирам и хора, които се борят със зъби и нокти да изкарат трудна магистратура и да вземат апартамент. Постигат две цели, а след това просто други цели няма. И се задоволяват да работят някаква Content Management System-a (не че аз не съм го правил ...). Прави ми впечателение, че не успявам да разбия подобни стереотипи.

Желанието ми да купя Lexus-a противоречи на идеята на този пост и по-скоро трябва да се възприема като някаква трудно достижима цел и то не единствена. Да имам собствен бизнес ще е по-забавно. Е, после вече и Lexus-а ...

Трябва тия постове да ги преместя в друг блог ...

Чели ли сте "Спасителят в Ръжта"?

No need to answer.

Понякога се чувствам като главния герой. Той иска да е човек, чиято работа е да следи другите да не изпаднат в беда и да ги спасява. Малко го перефразирах тука.

Ми, пич , стани пожарникар, лекар, спасител на плажа ...

Maybe, I would ...

При мен разликата е, че спасяването ще е "малко" по-ефектно ... и стилно разбира се. Ще има роботи ... и ще се чува Rob Zombie - Dragula . . .

Отдавна не съм писал нещо . . . едно време се казваха "съчинения", "есета" ... но това ми звучи ученическо вече, на 25 съм вече. Трябва да призная, че съм станал яко комерсиален тип ... общо взето или разучавам някаква технология, работя или си губя времето пред компютъра. Истината е, че сега като се замислих не съм сигурен точно на каква тема да напиша нещо по-голямо. Да не говорим, че трябва да има звук. Най-вероятно ще е история под формата на блог, където всеки пост е епизод. На английски или български?(това вече е въпрос на който приемам отговори)

Това е едно малко старо вътрешнофирмено филмче за Верео:

Сега - disclaimer: филмчето не е представително за фирмата, представя само нашето желание да направим нещо интересно и забaвно за Верео.



Снимките от последния ми ден във Верео са тук. Колегите: Симо, Юли, Митко, Радо, Дими ми подариха: розови очила (да съм гледал света през розови очила), бухалка издаваща смешни звуци, боздуган (надуваем) и пура (истинска), за да се откажа да изтребвам пушачите (да бе!).
Благодаря за подаръците.

Тази снимка е доста специална:

На нея се вижда, че съм един спокоен човек . . . трепя колегите съвсем спокойно.

Конкурса беше за млад предприемач, организиран от в-к „Пари” и „Делойт България” под патронажа на министър-председателя Сергей Станишев. Кандидатите трябва да са до 35 г. Номиниран съм в категория "Най-атрактивен проект". Във всяка от 5-те категории имаше трима номинирани. Има и голяма награда.

За мое съжаление не спечелих, но и номинацията оценявам .


Не можах да се снимам с мистър-прецедателя Сергей Станишев.

Имам няколко идеи във връзка с конкурса:
1. За мен млад мениджър е под 30 години. Може да има две награди: до 30г. и до 35 г.
2. Трябва според мен да се прави разлика между мениджър във фирма и CEO на собствена компания. Може пак да има две награди: за мениджър и за предприемач. Където под предприемач да се разбира, когато кандидата е участвал и в идеята, и в нейната реализация.

Росен Петров се завръща като водещ на историческо предаване. Новото шоу ще се излъчва в съботния следобед по БТВ.

Едно от основните неща, благодарение на което американците успяват, са: "Proud to be American", "Don't mess with US!", "God bless America!", навсякъде са накичени с националните флагове. Виждал съм по 10 на една къща. Въобще има държавна политика за втълпяване на американско самосъзнание (все пак никой не иска някой щат да се отцепи).

При нас няма такова нещо. Общо взето национализма се чувства само по отношение на спорта. Май спортните коментатори наричат някой наш спортист "национален герой", това е малко прекалено вече. Смятам, че не познаваме добре историята на България. Има много български грерои като например капитан Димитър Списаревски и неговата саможертва срещу американските "летящи крепости". Дядо ми е възпитаник на Военното на Негово Величество Училище и аз лично знам малко за бомбардировките над София.

Другото е, че се срамуваме да се наречем българи (или поне аз) поради срама от неизпъляването на клаузите по присъединяването към Европейския съюз и по-точно от твърдоглавият отказ да се променим и да се спре да се краде толкова много в тая държава.

Вече не правят сгради и градини както преди.

Аз лично се впечатлявам от сгради и архитектура. В миналото на паметници и сгради се е отдеяло много повече внимание и на някои места по света това все още е така, но не и в София. Трябва да призная, че когато видя някаква статуя, която е част сграда, се разтапям. Сградите са възможност за съчетание на нуждата и практичното с изкуството. Освен това те са доста по видни и оцеляват доста по-дълго от даден програмен код, които ние програмистите създаваме. Защо сега не се правят къщи като едно време с украса, с нещо интересно: кацнал каменен орел, виждал съм в Холандия улуци с формата на змия или подпряни от статуя. Може да се направи нещо, но се залага само на практичното.

Понякога ми се иска да съм в градина с дървета, бръшлян, пътеките да са от каменни плочки, фонтани, статуи, но всъщност цялата градина да е някак стара, да се залага повече на естественото, да не се маха мъха или тревата от пътеките. Иска ми се да няма фасове и въргалящи се шишета от бира. В тази градина да няма толкова хора (хората не пазят), да го няма постояният фон от шума на колите, сянката да е шарена и човек просто да спи в тази градина или да чете книга.

Явно градския живот не ми се отразява много добре . Истината е, че забързаният град те амбицира донякъде, което също е хубаво.

I know everyone is different, so different people enjoy different stuff. That was a nice start. But it is a bullshit, cause most people enjoy drinking alcohol to the verge of dying (at least killing considerable amount of braincells) and listening to very loud music (causing hearing loss) and breathing smoke from cigarettes.

I was talking about a discotheque.

I know you would never guess, mostly cause you are one of those ... losers .... Don't get me wrong, I like listening to music, but I also like talking and breathing air that is not the crap exhausted from so many chests and mouths. Yes, I probably did not find the right place to party last time I went to a disco (did I mentioned I hate smokers?).
Probably the right place for me to go was a pub.

Let's call coffee, alcohol, and drugs, simply "stimulants". Hmm, I must admit I like stimulants (coffee and alcohol in some respects). Actually stimulants are two categories: these that accelerate your mind and harm is probably less like coffee and these that make you feel strange and you enjoy not being able to think. Recently I read a book. It was about an alien race that at some point of its evolution had developed mind reading. That alien race could not understand why humans suppress their mind by using alcohol and drugs instead of somehow perfecting it. It is because we want to escape reality, have some rest, stop this float of everyday emotions. Ok, but what about that "perfecting" I've mentioned????

Fun is when you talk to someone, when your mind works. Loud music prevents you from doing that.

Fun is when you predict what the others are going to say and joy comes the moment you answer them even before they asked the question. This means that you already know each other quite well and I have conducted a successful full scan of the target.

Fun is when you are showing the others that you are somehow supreme . . . but . . . Hey, am I doing it right now?

Fun for me is actually when I succeed or when I plan how to succeed. They told me that I probably mess up fun with satisfaction (satisfaction from the goals I achieve). You know something, in some respects they were damn right, but that's me!

Fun is when you create/invent something.

So ... give me a suitable target, so I can finally have some fun and release my power out of restriction to level one!


p.s. You see I was having some fun writing this post and hope you also did have fun . . .
p.s. Sorry, I called you "damn losers",


actually I did not,


but I am doing it now!

Хммм, мисля да си направя още два блога

Сега няма как да споделям неща след като съм си написал името отгоре.

Първият, ще е за по-лични неща, случки, чувства ... Щеше да е хубаво да можеше хората да могат някак си да си предават чувства по телепатия да го наречем. Не да си предаваш мисли, а чувства. Да може по този начин да чувстваш когато някой е зад теб (до теб) още преди да си го видял, да може да изпратиш някакъв сигнал точно на определен човек без другите да разберат. Понякога чувствата са по-силни от думи и мисли , а и четенето на мисли ще е прекалено и за двете страни. Еми ... ще има подобни излияния в този блог ...

Блог две ще е Tips and Tricks в бизнеса. Колко е струвало да регистрираш фирма, такси, проблеми ... някои по общи техничарски неща . (Офф, лаптопа ми в скута ми затопля ...) Ще е по-професионално ориентиран, по-скучен, но по-полезен за хората, които се опитват да правят бизнес или по-скоро се опитват да стартират такъв.

В петък 23.11.2007г. беше дипломирането ми. Снимките са на този адрес. Мина добре или поне както предполагах и се бях настроил. Бакалавър съм - информатик СУ.

Следването не беше лесно. Понякога сънувам, че съм на изпит. Идваха родителите ми за връчването на дипломата, брат ми даже , тук ще спестя някои подробности.

Награждават отличниците. Аз бих казал, че не е лошо да награждават и хора допринесли нещо за факултета по време на следването си. Отличниците имат успех, който е личен, не допринася за общото благо. Пак индивидуализма се подкрепя май. Аз направих каквото можах за моя факултет, оптимизирах където можех ...

Качих някои от най-полезните си проекти на openfmi.net. Надявам се наистина да са полезни и да стимулирам другите хора също да направят това.

Магистратура не съм записвал сега, може би следващата година. Искам да реализирам някои неща, за които няма да имам време, ако запиша магистратура...

Напоследък не пиша в блога. Какво да разправям за проблемите си?

Притеснява ме, че тук в София няма къде да живеем. Мислим да купуваме апартамент, но трябват заеми, не знам дали родителите ми ще ме подкрепят. Това начинание си е цяла сага.

Търся нова работа като .NET програмист. От друга страна ми се иска да работя нещо което не е баш програмиране. Чудя се дали в HP може да ме вземат на някаква длъжност, но не в техничарската. Разбирам от мрежи, изкарал съм курс по администрация на HP-Unix. Искам ми се да работя нещо по-малко пред компютър, а вечер да си програмирам два часа след работа по моите неща.

Използвам google adwords да рекламирам мои сайтове. С google adsense се опитам да печеля от реклами, които google слага по мои (или които аз имам дялово участие) сайтове. Печели се малко, кликания по български реклами са по евтини от английските и затова е по-добре да имаш интернационален сайт. Познавам хора които са взели чек от google и са го осребрили. Чека не може да е за по-малко от 100$, а тук ти искат 5-10 Евро да ти го кешнат.

Приятелката ми Деница се дипломира и ето снимките.