Проектът GNU е много важна част от свободния софтуер. Практически всички проекти за свободен софтуер под варианти на UNIX използват пряко или косвено компилаторите на GCC (GNU Compiler Collection). В операционните системи, използващи ядро Linux, най-важните части, glibc, coreutils и много други, са от проекта GNU. Затова развиването на ядрото на проекта GNU може да има още много благотворни последици върху свободния софтуер.

Най-отблъскващото потенциални потребители и разработчици ограничение на Hurd в момента е невъзможността да се използват файлови системи, по-големи от 2G. Дипломната работа решава този важен проблем. За целта към ext2fs е добавен кеш на буфери. Също е променена библиотеката за странициране libpager.

В допълнение, реализирана е журнална файлова система ext3. Привидно тази задача е силно улеснена поради това, че вече има ext2fs за Hurd. Обаче системата на Hurd не е проектирана за журнална файлова система, тъй като досега е нямало такава за Hurd, а и архитектурата на Hurd е толкова различна от тази на Linux, че кодът на ext3 на Linux не може да се използва и трябва да се напише наново. Функционалността на журнала е отделена в нова библиотека libjstore. Кешът на буфери също е отделен в нова библиотека, libscache, към която са добавени улеснения за libjstore, които обикновено не се срещат в кешовете на буфери в други операционни системи. В крайна сметка основната трудност в реализацията беше непригодността на Mach и libpager за промяна на асоциация на страница. Това отне голяма част от времето за разработване на дипломната работа.

Hurd е все още нестабилна среда за разработка и това затруднява разработката на сложни програми от ниско ниво, каквато е ext3fs. Ext3fs и кръпката на ext2fs са важна крачка към стабилизирането на тази необичайна система.